Фантазирах си, че сутринта ще допълзят облачета и ще се гушнат във върховете, а по изгрев ще се изпъстрят в червено и ще огреят езерото. Свидетел на такава главозамайваща картина не станах, затова се поразходих по напукания лед, послушах езерото как стене и се сбогувах с него, може би до пролетта.
Като в сърцето на леденото царство на Снежната царица...