Отпред е високия бряг. В тъмното се отличават единствено скалите стърчащи от морето. Развиделява се докато търся път надолу. Почвата е изключително влажна и се омазвам в кал до ушите. Изкачването е още по-трудно. Помагам си със статива, като забивам краката му в калта. Времето до изгрева е изключително кратко, а не съм намерил добра позиция. Отново слизам до брега, като се придвижвам в посока към Яйлата. Ето, че изгубих ценно време в лутане, слънцето вече се подава.